Блог

9 Comments:

  1. Николай Китанов

    Попаднах случайно на сайта, възхитен съм! Не вярвах, че мога да видя такива уникални снимки! Фотопаметта е жива и за щастие отразява реалността такава каквато е била, а не каквато искаме или не искаме да бъде.

  2. Георги Абаджиев

    Романтично.Носталгично.Прекрасно.Живо.

  3. Попаднах случайно в сайта, но останах възхитен. Благодаря за прекрасните исторически снимки. Прекрасни са.

  4. Румен Петров

    Благодаря за щедростта и за паметта!

  5. Проф. Кирил Шопов

    Случайно попаднах тук, залисан в търсене на архивни снимки, и ето вече два часа захласнато разглеждам изложбата от чудни исторически свидетелства, майсторски изработени от художника-фотограф. Чувствам се като след посещение на картинна галерия и четене на исторически роман едновременно. Благодаря ви!

  6. Росица Златанова

    С благодарност и уважение си спомням не само за професионалиста, но и за Човека Тодор Славчев. Когато ме снимаше, той непрекъснато повтаряше, че трябва да бъда не само горда, но че и трябва да се радвам на спортните си постижения. И сега, когато съвсем случайно видях снимката си, си спомних за това негово мило усилие. Успя да ме накара да покажа радостата си и улови този миг. Имах чувството, че се радваше не по-малко от мен.

  7. Румяна Пенчева

    Прекрасен виртуален музей на заслужил човек!

  8. Снежана Тодорова

    За уважавания фото-журналист ТОДОР СЛАВЧЕВ може да се говори и пише безкрай…
    Запознанството ми с него датира от есента на 1979 година, когато бях току що назначена за сътрудник в отдел „Международен“ на Съюза на българските журналисти. Работата беше напрегната и динамична, но много интересна. Посрещане на многобройни журналистически групи, обмен на информационни материали, организиране на двустранни и многостранни прояви с участието на водещи журналисти от цял свят – това бе онази част от работата, която осмисляше ежедневието ни и предоставяше уникалния шанс да общуваме с много талантливи представители на перото, камерата и микрофона от различни страни. Имахме невероятния късмет всичко това да бъде запазено за поколенията от нашия обичан „бай Тодор“, както наричахме уважавания фотожурналист Тодор Славчев. Достолепен, красив, с жив поглед и ведра усмивка, той ненатрапчиво присъстваше в нашите делници.Със своя изключителен професионализъм, високо чувство за отговорност и всеотдайност в работата той бе спечелил уважението на всички ни. Нито едно събитие не минаваше без него! Неговите филми пазят не само лицата, но пресъздават и неповторимата атмосфера на всичко преживяно през годините.Подписвания на договори за сътрудничество, участия в семинари и колоквиуми, разнообразни творчески изяви и др. са запазени в нашия архив благодарение на него. Щедрият му талант е отразил и много лични моменти и емоции, които всеки от нас е скътал в своя албум. Тези фото-свидетелства не са подвластни на времето, те са вечни, защото са истински и неповторими.Както е истински и неповторим нашият Тодор Славчев – винаги с точно око, на точното място, в точното време! Голям Професионалист и изключителен Човек! Помним го с добро и дълбока признателност!
    Снежана Тодорова

  9. Здравко Георгиев

    Хубав сайт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>