За Тодор Славчев

В продължение на 60 години Тодор Славчев е един от най-активните дейци на българската фото-журналистика.

Т. Славчев е роден на 27.XII.1900 година в гр.Пловдив. От 1932 година е член на Съюза на професионалните провинциални журналисти, а след 1944г. – член на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Не е членувал никога  в политическа партия. През 1929 г. в Пловдив Т.Славчев учредява  списание „Трудови вести“, което третира въпросите на общественото осигуряване, трудовите въпроси и борбата срещу трудовите злополуки в България. Списанието е издържано в художествено и техническо отношение, с цветни корици и много илюстративен материал.  През 1930 г. Славчев се установява в София, където „Трудови вести“ продължава да излиза до 1946 г. През 1937 г. към списанието Т.Славчев организира изложба, посветена на борбата срещу трудовите злополуки, която обикаля няколко града в България. Успоредно, той работи в областта на спортната и туристическата фотография, сътрудничи на седмичника „Нашенец“, в.“Днес“. През пролетта на 1941 година, когато Македония е присъединена към Царство България, Славчев заминава за Скопие и остава в Македония повече от година, като снима непрекъснато и публикува в печата снимки. По време на бомбардировките Славчев и семейството му се евакуират в софийското село Долни Лозен. Там той снима бита и обичаите на селото и пак от там чува за случващото се на 9 септември 1944г. в столицата. Славчев пристига в София и заснема множество кадри от този ден. През 1945 година участва като доброволец-военен фото-кореспондент във II фаза на Отечествената война. В Унгария,на 1 май 1945г., заедно с други фото-кореспонденти, Т.Славчев организира фронтова фото-изложба. След войната Славчев е щатен фоторепортер на в.“Свят“, в.“Спорт“ и „За кооперативно земеделие“. Години наред той активно сътрудничи на сп.“Български журналист“, „Лов и риболов“, сп.“Славяни“,“Трезвеност“, сп.“Българо-съветска дружба“, „Български воин“, в-к „Литературен фронт“, в-к „Поглед“,  на Българския Червен кръст и други. Починал е на 23.03.1992 год. в София.

Фото-архивът на Т.Славчев включва: политически фигури и събития, Отечествена война, 9 септември 1944 г., Н.В.Цар Борис III, Македония през 1941-1943 година, ген.Владимир Стойчев, Георги Димитров, срещи и прояви на Съюза на българските журналисти, български писатели, вестник „Литературен фронт“, хумористи, карикатуристи  и художници, чествания на отделни творци, дейността на Българския Червен кръст, дейността на Комитета за трезвеност, спортни състезания, селско стопанство, прояви на Славянския комитет, на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС), Националното Радио, изгледи от Стара София и от множество градове, села и местности из страната-преди и след 9.ix.1944г. и  други.

Тодор Славчев е носител на следните отличия: Орден за храброст, званието Фотограф-художник, орден Кирил и Методий I степен, Орден на труда Златен, званието Заслужил деятел на културата, Майсторската награда на СБЖ (посмъртно), както и редица дипломи, грамоти и награди.

Изложбата „Борба със злополуките в България“
На 21 февруари 1937 година, в едно от крилата на Държавната художествена академия в София, е открита изложбата „Борба със злополуките в България.“ Неин уредник е Тодор Славчев, а изложбата е собственост на сп. „Трудови вести“.
Изложбата е одобрена и субсидирана от Дирекция на труда и обществените осигуровки, Българския работнически съюз и Министерство на народното здраве. Начело на почетния комитет за откриването й е проф. Илия Янулов, най-добрият познавач на социалното законодателство и председател на Българското дружество за социален напредък, както и д-р Д. Бурилков, председател на Федерацията на въздържателите, д-р Хр.Тантилов,бивш инспектор в Дирекция на труда, Димитър Николов и Гео Вълев, бивши директори на труда, и Димитрана Иванова, председателка на Българския женски съюз.
Изложбата е открита от г-н Вл.Тошев, Директор на труда и обществените осигуровки, и за десет дни е посетена от няколко хиляди души.
Изложбата се състои от няколко отдела, на първо място-над 300 цветни табла-плакати, изобразяващи моменти от злополуки и как работниците да се предпазват от тях. Успоредно, са изложени противогази и противопрахови маски, пожарогасители, азбестови костюми, разни видове очила за работа с оксижен, в пещи и в каменоделни, гумени ръкавици, гетри и др. Друг отдел съдържа диаграми на злополуките в последните десет години в страната. Има литературен и информационен отдел с издадени до сега книги и статии по темата, както и скици-шаржове на авторите им и на видни деятели в областта на борбата със злополуките. Има отдел с карикатури, както и отдел с фотографии, запечатили на филмова лента различни злополуки. Друг отдел представя табла, диаграми и плакати, изпратени от Международното бюро на труда в Женева, специално за изложбата. Предоставено е място за няколко частни предприятия, които да изложат свои експонати: застрахователно дружество „Орел“, Дирекция на трамваите, Софийското дружество за електричество и Полицейското комендантство.
Изложбата се установява в София като постоянна (в редакционните помещения на сп.“Трудови вести“, на Пасаж Св.Никола 1), като част от нея става подвижна, за да обикаля по-големите индустриални центрове на страната. На 1.XI.1938 година изложбата е открита в Перник, по случай празника на мините; следват откривания в Пазарджик, Ямбол, Сливен, Хасково и Кърджали. Навсякъде изложбата е посрещната с голям интерес, още повече, че тя е първа по рода си у нас. Посещават я работници, синдикалисти, занаятчии, индустриалци, ученици, войници, граждани.
При голямата бомбардировка над София през март 1944 година една бомба разрушава редакцията на сп.“Трудови вести“. Изгаря всичко-целият инвентар на редакцията, документация, както и експонатите на изложбата. Слава Богу, Славчев е репродуцирал голяма част от таблата-плакати от изложбата, и тези филми са оцелели. Оригиналите на изложбата са били цветни, сега можем да ги видим в черно-белия им вариант. Цветните рисунки и плакати, публикувани в този сайт, сме преснели директно от съхранени броеве на сп. „Трудови вести“.

Comments are closed